Внимание! Този текст е със силно хумористичен характер!
Харесвам милите хора. Всички ги харесват. И най-вече всички се опитваме да бъдем приятни и вежливи. Но от няколко години стана тренд да казваме „ДА“ на всичко. Няма как да не сте чували за предизвикателствата, в които хората се съгласяват с всяка идея. Това е успешна стратегия, която може да помогне на човек да излезе извън зоната си на комфорт, но едновременно ограбва времето му. Понякога човек има нужда от време за себе си и за заниманията, които намира за приятни.
По тази причина често се налага да казваме „НЕ“ на:
- Досадните съседи
- Неприятни срещи
- Непосилни задачи в личния ни живот, или просто когато майка ти те помоли да разходиш кучето
Но защо е толкова трудно да кажеш „НЕ“, след като това е само дума? След като доста пъти попаднах в капана на „вечно съгласяващия‘‘ се човек, се замислих защо се опитваме да угодим на света. Това е трудно понякога, заради притеснението, че може евентуално да обидим или огорчим някого.
По тази причина аз ви предлагам няколко варианта за мек отказ, или списък с начини, чрез които можем да се научим да казваме „НЕ“ без угризения:
- Съжалявам, заета съм.
- С удоволствие, но графикът ми е препълнен.
- Вече съм заета.
- Това няма да се получи при мен.
- Звучи забавно, но не съм свободна.
- Може би следващия път.
- Не мисля, че съм правилния човек за тази работа.
- Иска ми се да мога, но просто не ми е възможно.
- Съжалявам, не мога да ти помогна този път.
- Оценявам времето ти, но ще пропусна.
- Нека да помисля за това, но вероятно ще те разочаровам с отговора си.
- Благодаря, че сте се сетили за мен. Иска ми се да имах възможността, но ще ходя на кино.
- Не искам да се съглася и да те разочаровам.
- Попитай ме друг път. Или недей.
Освен това може да използвате и прости фрази като:
- Не.
- Не този месец/година/ живот.
Забележка: Не се отнася за професионалния живот! Никак не е препоръчително да казвате това на шефа си.
Отрицателният отговор не означава, че сме груби, егоистични или невъзпитани. Най – лесният начин да се откажем от угризенията, е да научим от къде произтичат те. Помните ли колко беше лесно да отказваме като малки? Защо това се превръща в трудност с напредването на времето? С порасването ни учат, че отказът е неправилен и неподходящ. Да откажеш на родител, учител или възрастен подлежи на упрек или наказание, а да отговориш с послушно „да“ е повод за поощрение. За съжаление все още се осланяме на детските си възприятия с риск да казваме „не“ повече на себе си.
Сега, след като сме възрастни, способни да правим собствени избори и да правим ясна разлика между правилно и грешно, е особено важно да успяваме да сложим ясни граници между това, което е здравословно за нас. Времето е ограничен ресурс, към който трябва да се отнасяме с отговорност. Един грациозен негативен отговор може в последствие да се окаже полезен. Може да запълните спестеното време с полезни занимания и самоосъвършенстване. Затова – кажете „ДА“ на себе си!
Александра Стоянова