Lost in Information

Lost in Information

Пандемията на коронавируса завъртя репликата „Дай линк“ с невиждана ярост в историята на онлайн общуването ни. Дори и колеги – журналисти много повече от преди поставят ребром въпроса за източника. И причините не са само заради прекия път в морето от информация.

  • Дай линк – защото трябва да проверя източника ти.
  • Дай линк – защото искам да видя в детайли фактите и аз.
  • Дай линк – защото сега всичко се мени за секунди.
  • Дай линк – защото трябва да си обясниш как устните разпореждания днес са по-актуални от писмените заповеди вчера.
  • Дай линк – защото вариациите на цитата може да нямат и обща дума с казаното.
  • Дай линк – защото и достоверните източници могат да бъркат неволно.
  • Дай линк – защото не е ясно дали авторитети не бъркат волно.
  • Дай линк – защото днес манипулацията и интерпретацията са по-конвертируеми от фактите. Защото днес, в морето от информация, дезинформацията е като солта – има я навсякъде, в големи количества и най-често остава невидима за очите.

Новините ни заливат, свърхинформацията ни потопява,  имаме директен достъп до голяма част от световното знание… и в резултат – сме по-малко информирани за реалността, знаем по-малко истински факти, чуваме по-малко различни гледни точки и почти не вярваме в истината.

Социалното ни умение за четене с разбиране отстъпва място на безкритичната консумация. Доверието в информацията се заменя от крайности – или потъваме в новинарската матрица, или отхвърляме всичко, убедени, че това е конспирация, или яхваме алтернативна линия, употребени за неясно чии цели.

А сега дори прекарваме многократно повече време да се осведомяваме. Само през март в Италия, Фейсбук отбелязва 70% ръст в употребата на приложенията си. Но дали след края на изолацията, след толкова време прекарано в сайтове, в социални мрежи и форуми, ще сме станали по-информирани? Дали ще сме натрупали повече знания, интелигентност, умения?

 

Марина Кирова