Блог

Kак всички губим ако няма свобода на словото

Kак всички губим ако няма свобода на словото

Фалшивото танго на властта с медиите или как всички губим ако няма свобода на словотоТангото е танцът на ухажването, на непозволената близост, на неразривната прегръдка. Точно както са отношенията на медиите с политиците в България.Властта винаги е била в опасна близост до медиите. И винаги се е опитвала да манипулира медийното съдържание в своя полза. Години наред и все по-успешно. За да се стигне до момента политици да си позволяват заплашителни реплики към журналисти в ефир.Но ако това отстрани изглежда като епизодичен случай, нека говорим цифри. Ако през 2011 г. само 1% от журналистите определят свободата на словото като много лоша, през 2017 г. те вече са 27,8%. А през тази година общо над 70 % от журналистите я определят между лоша и много лоша. Причината е натискът върху медиите, чийто източник в 75,3% от случаите идва от политически лица. Това за жалост са само част от тревожните данни от изследване за все по-силния политически натиск върху медиите, които Асоциация на европейските журналисти – България изнесе само преди дни. Така изглежда отвътре, но и отвън също не е обнадеждаващо. България е на съвсем непрестижното 109-то място за свобода на словото в класацията на "Репортери без граници" за 2017-та година, а пред нея се нареждат дори и Габон и Боливия.Но за тези, които ще си кажат – „Това не се отнася до мене“, трябва да кажем истината: от контрола и цензурата върху медиите губим всички: обществото, медиите, а дори и политиците. ХОРАТАНай-големият губещ от зависимите медии е обществото. Свободата на изразяване и плурализма на медиите са гарант за демокрацията, за спазването на правата на хората, за защита на обществения интерес. А това е свързано и с конкретни неща като по-малко корупция, повече работни места, повече законност и ефективна съдебна система и др.  А колко граждани излязоха да подкрепят медиите в протеста им пред МС преди седмица-две? Колко хора се замислиха, че независимите медии всъщност са естественият механизъм на гражданското общество срещу диктатурата и партокрацията?МЕДИИТЕ Губещи и обезличени. По принуда или по собствена воля. И след толкова политически и икономически натиск и овладяване на механизмите за контрол - цензурата върху журналиста се превърна в автоцензура. Заличаването на неудобните журналисти доведе до обезличаване на професията. И ако трябва използваме изказвания на самите журналисти, цитирани в доклад на Фондация „Медийна демокрация“ излязъл преди дни, мисленето „Ще гледам по-кротичко,.. няма много да стърча“ доведе до ситуацията: „Не казвам какво работя. Срамувам се понякога…“, „Гледа се на нас като стока, която се купува“. Медиите – по заръка, а и на собствен ход, забравиха ролята си на „куче пазач на обществото“ и превърнаха в глашатаи на властта. При това - почти всички. И в резултат – загубиха доверието и подкрепата на хората.ПОЛИТИЦИТЕ Всъщност, макар и да изглежда, че политиците имат най-много полза от контрола върху медиите и информирането на обществеността, това всъщност невинаги е така. Историята помни много случаи, в които политиците бързо стават мишена на медийния линч. Дали защото вече са в опозиция, дали от вътрешнопартийни борби или междуполитически обстрелвания. И всеки политик - министър, депутат, кмет, партиен функционер, е заложник. С  името си, с бъдещето си, с капиталите си, със свободата си. И в една несвободна медийна среда – към кого да се обърнеш, кого да алармираш?Тангото – две крачки напред, една назад. Или една напред и много, много назад - точно както са отношенията на медиите и властта у нас. Протестът на журналистите пред МС преди седмица беше точно това – крачка напред. Но ще последва ли още една? Ще се опитаме ли да влезем отново в правилния ритъм, да отстояваме принципите на независима журналистика? Или отново, с фалшиви стъпки ще продължим имитацията на демокрация …А нали помните … от това губим всички.   Докладите можете да прочетете от: Асоциацията на европейските журналисти - България „Голямото завръщане на политическия натиск“ /2017 г.-Годишно изследване за свободата на словото в България/, http://www.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2017/10/Голямото-завръщане-на-политическия-настик-2017.pdfФондация „Медийна демокрация“ и АЕЖ Да бъдеш журналист: състояние на професиятаДа бъдеш журналист: състояние на професията„Да бъдеш журналист: състояние на професията“, http://fmd.bg/wp-content/uploads/2017/10/JournalistProfessionBG2017.pdfРепортери без граници, 2017 World Press Freedom Index, https://rsf.org/en/ranking/2017  
Колко е важна бизнес адаптацията?

Колко е важна бизнес адаптацията?

За 5 години днес се случват десет пъти повече открития, отколкото за същия времеви период преди 50 години. За това са виновни технологиите, масовото използване на интернет и пространствата за споделена информация.Бизнесът по целия свят търпи изключително голяма трансформация и компаниите са поставени пред все по-голямо предизвикателство да оцелеят въпреки промените.Най-известното определение за интелигентността е именно умението за приспособяване. Преведено на езика на бизнеса, това е способността за адаптация към пазара – предлагаш това, което потребителят търси, което ще му донесе стойност. На този принцип повечето компании, водени от прогреса в технологията и глобалната интеграция, се опитват да „изплуват“ и да реорганизират бизнес решенията си. Въпреки това някои компании отказват да приемат иновациите и това не рефлектира добре върху бизнеса им. Такъв е и случаят с корпорация, която всички добре познаваме – Kodak.[caption id="attachment_1836" align="alignleft" width="620"]1902-kodak_1456699i Главният офис на Kodak, ок. 1902 / Източник: http://www.telegraph.co.uk[/caption]От самото си откриване през 1880г. Kodak е бил Google на своето време – предлагал е иновативни решения и креативен маркетинг. До 1976г. компанията е била отговорна за продажбите фотоапарати в САЩ. До 90-те години Kodak редовно е бил сред класациите на най-влиятелните компании. След това се случва нещо – дигиталната фотография измества лентовата. Смартфоните изместват фотоапаратите. А Kodak, въпреки, че измисля първия дигитален мегапикселов фотоапарат през 1975г., решава да продължи да акцентира върху запазената си марка – лентовата техника. Американската корпорация знаела, че популярността на дигиталната техника непрекъснато се покачва, но отказвала да направи необходимите промени в бизнеса си, за да остане конкурентноспособна. Чак след като акциите на компанията драстично намаляват, тя решава се „включи в играта“. Но е твърде късно – конкуренцията от Sony и Canon вижда процепа в пазара и се възползва. [caption id="attachment_1837" align="alignleft" width="660"]first digital camera Steven J. Sasson с прототипа на първия дигитален фотоапарат от 1975г.[/caption]Fujifilm – японският еквивалент на Kodak, се справя със ситуацията по драстично различен начин. И двете компании виждат, че традиционният им бизнес пропада, но Fujifilm усява да се адаптира адекватно. Японската компания успява да задържи печалбите си до $12.6 милиарда, докато тези американския Kodak падат до $220 милиона. Причината се скрие в това, че в проучванията на Kodak прехвърлянето на различни части от пазара към дигитална фотография – правителства, професионални фотографи и масови потребители, ще се случи до 2010г. Тези прогнози били много неточни – това започнало да се случва още през 80-те. Fujifilm усетил промяната и се адаптирал по-бързо и успешно.  По този начин в крайна сметка технологията, която Kodak сам измисля, води до неговия банкрут през 2012г.[caption id="attachment_1839" align="alignleft" width="290"]kodak Източник: Reuters[/caption]В случия Kodak имал едно голямо предимство. През успешните си години, компанията притежавала над 11,000 патента, които се оценяват за над 1 млрд. долара. Това ѝ дало възможност да ги продаде на конкурентите си - Fujifilm, Samsung, и Apple, и по този начин да „закрепи“ финансовото си положение. Въпреки факта, че Kodak премества фокуса на бизнеса си към друг вид техника – принтери и тонери, компанията изпуска огромна възможност и плаща цената за това.Това са 3-те най-фатални грешки, които водят до провала на някогашната най-голяма компания за фотографска техника:
  1. Мениджмънтът на компанията с години отказвал да види потенциала в дигиталната фотография и я отхвърлял разрастването в тази сфера, въпреки очевидните резултати – спад в продажбата на лентова техника.
  2. Изпълнителните директори на Kodak имали условието всеки продукт, който се пуска на пазара да бъде „перфектен“ – без никакви бъгове. Това от своя страна допълнително удължило времето, което е нужно за пускане на продукта. Стратегията на днешните технологични гиганти е различна и много по-гъвкава – “launch it, fix it”.
  3. Вътрешно корпоративната комуникация на Kodak не била открита и никой не смеел да критикува шефовете. Рочестър, Ню Йорк - градът, в който се намирала главната база на компанията, бил малък. А Kodak е бил главния работодател в града - с 60,000 служители.
Каквато и да е бизнес средата ни, едно е сигурно – трябва да имаме ясна комуникация с потребителите и никога да не спираме да се учим. Трябва да следим тенденциите на пазара и да се опитваме да ги изпреварим. Днес, повече от всякога, промяната е нещо хубаво. И още по-важно – промяната е неизбежна. Искра Дамянова
Lidl – да си предизвикаш сам PR криза

Lidl – да си предизвикаш сам PR криза

От няколко  дни  Lidl, най-голямата европейска дискаунтер верига супермаркети, предизвиква яростта на европейските потребители. Скандалът дойде от това, че LIDL е премахнала кръстовете от църквите в Санторини, изобразени на опаковките на стоките от гръцката седмица.Мултинационалните компании винаги са се съобразявали с пазарните специфики и са се стремели да са максимално адаптивни или неутрални към националните и религиозни различия.  Но едно е да промениш име на бранд, за да подхожда на пазара,  да се въздържаш от използването на религиозни символи, за да си еднакво подходящ за всички потребители, съвсем друго е умишлено да изтриеш кръстове. Скандалът, освен, че предизвиква имиджова криза за гиганта, всъщност даде и няколко комуникационни и PR поуки:
  1. Избирай клиента, не политиката
Да си политически коректен, а не потребителски коректен, очевидно не е добро бизнес решение за частна компания. Lidl със сигурност най-добре познава националността и вероизповеданията на своите потребители, но явно забравя, че оперира основно в Европа, където има над 10 000 магазина. Населението на Стария континент се състои от 73% християни, а останалите изповядват други религии, сред които ислям – близо 6%, юдаизъм - около 0,2 % и др. Да предположим, че това е картина на потребителите на веригата. Да обидиш от криворазбрана политическа и верска коректност над 550 000 000 европейци християни – това e не само маркетингово и финансово нерентабилно, но и може да доведе до имиджово самоубийство.
  1. Избирай простото, а не компромисното решение
Практиката показва, че когато едно нещо изначално е сбъркано, то вероятността да се обърка още повече е голяма. Взимайки решението да направи компромис и да изтрие религиозен символ, за да няма „скандал“, Lidl минира бъдещ нов религиозен скандал. Защото няма как от църквите, които по същество са си верски символ, да изтриеш кръстовете, и това да мине незабелязвано до безкрай. По-простото, но безспорно по-ефективно комуникационно решение би било изцяло да се смени изображението на опаковките с друго - „неконфликтно“, пак с гръцка символика.
  1. Избирай умните аргументи и активната комуникация
PR кризата за Lidl се задълбочи и от лаконичната позиция – отговор от веригата. Да кажеш: „Избягваме да използваме религиозни символи, защото не искаме да изключваме религиозни убеждения. Ние сме компания, която зачита мултикултурализма“ си е обида не само за убежденията, но и за интелекта, и за културата на потребителите. Да дадеш противоречива и неубедителна позиция, не е ефективно комуникационно решение. Особено пък модифицирана в сходни варианти от говорители на компанията в няколко страни. В момента и в Европа, и в България, медиите и социалните мрежи са пламнали и има хиляди публикации и критични постове по темата, а потребители, лидери на мнение,  дори и политици призовават за бойкот на продуктите на Lidl. PR кризата се разраства и за да се разреши са нужни действия и проактивна комуникация от страна на веригата. Ясно е, че на местно ниво представителствата нямат правомощия без решение на централата, но и комуникационното затишие на глобално или локално ниво не е особено удачно.Само преди три месеца Lidl създаде специална песен - благодарствен поздрав по повод 20-те  си милионна фена във фейсбук. Всяко изречение от текста се пее на различен език – общо 20 езика, на които се говори в държавите, където веригата има магазини. Това беше безспорно добър и ефектен PR подход:  да уважиш идентичността, за да обединиш всички в една идея. PR грешка е обаче да заличиш идентичността над 550 000 000 европейци, с обяснението, че това е мултикултурализъм. Източник на данните за вероизповеданията в Европа: http://www.pewresearch.org/fact-tank/2015/04/15/europe-projected-to-retain-its-christian-majority-but-religious-minorities-will-grow/ Марина Кирова
Тиймбилдинг – да разнообразим ежедневието в офиса

Тиймбилдинг – да разнообразим ежедневието в офиса

Какво е тиймбилдинг?Думата  идва от английски език и сама ни подсказва значението си. Отбор и изграждане. Този процес е полезен и важен за всяка институция, фирма, организация, която иска да изгради колективен дух и по-здрави отношения между служителите.Къде се провежда тиймбилдинг ?Тиймбилдингът може да се проведе навсякъде –  на работното място, в парка, на СПА, в планината, на морето. Единствето нещо, което ни трябва е малко креативност![gallery size="post-thumb" columns="2" link="none" ids="1102,1103"]Няколко интересни примера за популярни компании, които са открили иновативни начини за сплотяване на екипа си:
  • Samsung
Екипът на Samsung провежда тиймбилдинг под формата на игра, наречена „Build a Boat!”. Да, името ни подсказва какво представлява! Това е едно нетипично занимание, което със сигурност ще сплоти отбора. Разбира се, може да не сглобяваме лодки, а столове, маси или каквото ни хрумне. А може да вдигнем едно ниво нагоре и да използваме построените лодки в яхтена регата. Там се използват качества като аналитичност, креативност и не на последно място - бързина и физически умения! Това е една забавна програма, от която служителите ще излязат мокри, но доволни от резултата!
  • Amazon
Световно известната фирма Amazon организира за екипа си най-различни teambuilding игри, като например пейнтбол, колоездене, стрелба с пушка, стрелба с лък, офроуд картинг.
  • Hilton
Друг интересен глобален пример е веригата хотели, известна по цял свят - Hilton. Тя организира за своите служители различни игри и предизвикателства. Например разделя персонала на два отбора в плажен волейболен мач. Също така организира кулинарни състезания за креативност, презентация и вкус, както и прави прожекции на филми на открито – на екран около басейна с много пуканки и летни коктейли.
  • Google
Офисите на Google  по света са мечтано място за всеки. Там teambuilding-ът е начин на живот. За да може служителите винаги да се чувстват добре - физически и духовно, офисите предлагат фитнес, билярд, лего, електронни игри, бордови игри и дори наливна бира! Освен това не липсват стаи и столове за масаж, специална шумоизолирана музикална стая, стая за йога и медитация, както и стая за дрямка. [gallery columns="2" size="post-thumb" link="none" ids="1069,1068"] Офисът не трябва да е скучно пространство, а генератор на идеи! Нашият офис е пример за място, където се срещат работата и забавлението. Ние наричаме нашата стая „creative room“, защото е точно това - пространство, в което провеждаме срещи с клиенти, правим брейнсторминг, релаксираме или дори пием вино след работния ден!Тиймбилдингът е инвестиция в бъдещето. Не се страхувайте и започнете да градите вашето! Симона Тренчева
Парадоксът на 21 век или липсата на комуникация в ерата на комуникациите

Парадоксът на 21 век или липсата на комуникация в ерата на комуникациите

Почти 20 години след настъпването на 21 век технологичният напредък на човечеството е повече от забележителен. Виртуалната реалност, модернизацията в социалните мрежи, сензорните софтуери, 3D технологиите, холограмната прожекция, роботизацията... Всичко това съществува за наше улеснение. Дали това улеснение обаче няма отрицателно отражение върху нас?Напоследък свикнахме да виждаме по нещо ново всеки ден. Интернет ни научи, че изненади ни дебнат зад всеки ъгъл. Да имаш възможността да се свържеш с приятел във всеки един момент или да разбереш какво се случва, в която и да било държава по света, стана нещо нормално за ежедневието ни, но това има своите последствия.Хиляди възможности за онлайн връзка или чат в мрежата са достъпни за всеки от нас, за да общуваме. Тази комуникация се оказва колкото удобна, толкова неточна и заразна. Когато общуваме, нашето лице и тон ни помагат да се изразим възможно най-добре - правим мимики, жестикулираме и променяме интонацията си. Така ние наистина общуваме с човека срещу нас, показваме му емоции и отношение към темата, за която говорим. Точно това е нещото, което липсва в онлайн общуването.Много от приятелите ми предпочитат да използват чат или да завързват запознанства в онлайн пространството и често казват, че за тях липсата на разговор лице в лице няма значение, понеже това е малка част от целия процес на общуване. Но според мен, човек именно чрез употребата на невербалното, успява да изразява себе си и гледната си точка максимално добре. Да, това не би попречило много, ако общуваме онлайн рядко, но предвид ежедневието на човека от 21 век, социалните мрежи са част от ежедневието. Това води до натрупване, заради което всеки ден човек среща затруднения при изразяването си. Мисля, че това е един от водещите фактори, днес броят на младежите с неспокойство и депресия, да е рекорден в сравнение с данните преди 15 години. Причината се крие във факта, че ние израснахме в технологична ера и този вид на общуване се превърна в наш основен начин на изразяване .Според мен проблем за това поколение е идеята, че ние младите пренасяме онлайн общуването в ежедневната си комуникация с другите, тоест при връзката ни с околните действаме „по модела на социалните мрежи“, а именно - кратки изречения, без зрителен контакт и ограничени жестикулации.Във всекидневните си занимания често се сблъсквам с много хора, било то в автобуса, на опашката в магазина, чакалнята на лечебното заведение и къде ли още не, и неволно в повечето случаи ставам свидетел на разговорите им. В много от тези случаи усещам, че слушателят не е разбрал напълно говорещия. Това се случва често и с теб, нали?Какъв парадокс! В ерата на дигитализацията и технологичните комуникации, с възможността да се свържем с когото и да било по целия свят, общуването ни с другите е повече от неефикасно, неразбираемо и дори незадоволително за самите нас.Въпреки възрастта ми разбрах, че реалността за всеки е различна, всеки живее в свой собствен свят, а начинът да се докоснеш до другия е главно чрез контакта очи-в-очи. Аз вярвам, че диалогът е начинът да променим това, което ни заобикаля - да разбереш другия, да изразиш гледната си точка, да водиш истински разговор, да свързваш различни светове. Това е причината, поради която избрах да изучавам PR. Димитър Лалчев