Блог

„Не“ е новото „Да“

„Не“ е новото „Да“

Внимание! Този текст е със силно хумористичен характер!

Харесвам милите хора. Всички ги харесват. И най-вече всички се опитваме да бъдем приятни и вежливи. Но от няколко години стана тренд да казваме „ДА“ на всичко. Няма как да не сте чували за предизвикателствата, в които хората се съгласяват с всяка идея. Това е успешна стратегия, която може да помогне на човек да излезе извън зоната си на комфорт, но едновременно ограбва времето му. Понякога човек има нужда от време за себе си и за заниманията, които намира за приятни.

По тази причина често се налага да казваме „НЕ“ на:
  • Досадните съседи
  • Неприятни срещи
  • Непосилни задачи в личния ни живот, или просто когато майка ти те помоли да разходиш кучето
Но защо е толкова трудно да кажеш „НЕ“, след като това е само дума? След като доста пъти попаднах в капана на „вечно съгласяващия‘‘ се човек, се замислих защо се опитваме да угодим на света. Това е трудно понякога, заради притеснението, че може евентуално да обидим или огорчим някого. По тази причина аз ви предлагам няколко варианта за мек отказ, или списък с начини, чрез които можем да се научим да казваме „НЕ“ без угризения:
  1. Съжалявам, заета съм.
  2. С удоволствие, но графикът ми е препълнен.
  3. Вече съм заета.
  4. Това няма да се получи при мен.
  5. Звучи забавно, но не съм свободна.
  6. Може би следващия път.
  7. Не мисля, че съм правилния човек за тази работа.
  8. Иска ми се да мога, но просто не ми е възможно.
  9. Съжалявам, не мога да ти помогна този път.
  10. Оценявам времето ти, но ще пропусна.
  11. Нека да помисля за това, но вероятно ще те разочаровам с отговора си.
  12. Благодаря, че сте се сетили за мен. Иска ми се да имах възможността, но ще ходя на кино.
  13. Не искам да се съглася и да те разочаровам.
  14. Попитай ме друг път. Или недей.
Освен това може да използвате и прости фрази като:
  1. Не.
  2. Не този месец/година/ живот.
Забележка: Не се отнася за професионалния живот! Никак не е препоръчително да казвате това на шефа си. Отрицателният отговор не означава, че сме груби, егоистични или невъзпитани. Най – лесният начин да се откажем от угризенията, е да научим от къде произтичат те. Помните ли колко беше лесно да отказваме като малки? Защо това се превръща в трудност с напредването на времето? С порасването ни учат, че отказът е неправилен и неподходящ. Да откажеш на родител, учител или възрастен подлежи на упрек или наказание, а да отговориш с послушно „да“ е повод за поощрение. За съжаление все още се осланяме на детските си възприятия с риск да казваме „не“ повече на себе си. Сега, след като сме възрастни, способни да правим собствени избори и да правим ясна разлика между правилно и грешно, е особено важно да успяваме да сложим ясни граници между това, което е здравословно за нас. Времето е ограничен ресурс, към който трябва да се отнасяме с отговорност. Един грациозен негативен отговор може в последствие да се окаже полезен. Може да запълните спестеното време с полезни занимания и самоосъвършенстване. Затова – кажете „ДА“ на себе си!   Александра Стоянова
2018 – Годината на инфлуенсър маркетинга

2018 – Годината на инфлуенсър маркетинга

С всяка година инфлуенсър кампаниите се утвърждават все повече като важен елемент в маркетинговия микс. Но какво всъщност представлява инфлуенсър маркетингът? Накратко – идеята за наемане на представително лице, което промотира даден продукт или услуга. Да, тази идея далеч не е нова. Но докато доскоро тази задача беше извършвана от известни личности – спортисти, актьори и изпълнители, то днес много брандове разчитат на популярни личности от онлайн пространството. От няколко години все повече известни блогъри и влогъри се превръщат в посланици на брандове в различни сфери като мода, козметика, хранителен, автомобилен бизнес и др.   Инфлуенсър маркетингът има много предимства, някои от които са следните:
  1. Помага за изграждането на доверие и прадоподобност
  2. Създава интересно и разнообразно съдържание
  3. Повишава авторитетността на бранда
  4. Достига до правилната таргет аудитория
  5. Води до по-висока възвращаемост на инвестициите
  [gallery size="medium" link="none" ids="1949,1956,1951"]   Инфлуенсър маркетингът става все по-популярен. Това, което го прави уникален днес, е именно присъствието на социалните мрежи. Това е начин, по който компаниите могат да се свържат с потребителите си по автентичен начин. По-ниската гледаемост на традиционните медии и зачестилата употреба на всякакви видове Ad Blocker софтуери допълнително го утвърждават като стабилен маркетингов подход. По всичко личи, че тези тенденция не само ще продължи, но и ще се засили през 2018г.   През следваща година обаче неминуемо ще настъпят някои тенденциозни промени:
  1. Връзките между инфлуенсъри и брандове ще стават по-дългосрочни. Днес повече брандове използват възможностите на инфлуенсър маркетинга, както и повече инфлуенсъри се превръщат в представители на бранда. Пазарът е достигал такова ниво, на което краткосрочните кампании вече не биха дали резултат. Вместо подготвянето на едномесечни кампании, брандовете могат да се съсредоточат върху планирането на цялостни годишни комуникационни кампании с полезно съдържание. Днес потребителите търсят лоялност към бранда. За постигане на ефективност е необходимо изграждането на дългосрочно партьорство между инфлуенсър и бранд.
 
  1. Интеграция и кросмедийност. Докато в началото инфлуенсър маркетингът е бил още един начин за отразяване на бранда, то сега нещата не стоят така. Днес експертите го интегрират в цялостните си медийни кампании и активности, което увеличава в пъти ефективността им. В допълнение на доставяне на таргетирана осведоменост и engagement за бранда, днес инфлуенсър маркетингът може да доведе и до други позитиви, като: ретаргетинг стратегии, онлайн продажби, събитийно отразяване и др. През 2018 тази тенденция допълнително ще се засили.
 
  1. Влиянието на микро инфлуенсърите ще се увеличи. Те ще се превърнат в целеви за компании, които целят engagement с потребителите. Въпреки, че микро инфлуенсърите имат далеч по-малко последователи, проучвания върху пазара показват, че взаимодействието на потребителите с тях е много по-високо. Понеже те имат по-малка фен база, се възприемат като автентични източници на информация и препоръки. За сравнение: инфлуенсър, който има по-малко от 5 000 последователи има средно ниво на engagement от 9,6%. Но ако феновете му се увеличат над този брой, взаимодействието пада рязко на 3,3%.
 
  1. Прозрачност на взаимотношенията. През 2018г. допълнително ще се утвърди правилото всички инфлуенсър кампании да бъдат с прозрачен произход. Със засилването на платеното онлайн съдържание и фейк новините, потребителите стават все по-предпазливи. По тази причина кампаниите с неприкрито брандирано съдържание и искреност в посланието си, ще бъдат успешни. Останалите - не. Даже напротив - съмнителни инфлуенсър кампании може да навредят на репутацията на бранда. Просто е – ако си инфлуенсър и рекламираш продукт, заяви го, а не го прикривай. Платформите Instagram и Facebook предлагат допълнителни опции за означаването на branded content. Но дори кратък текст или хаштаг може да свърши работа.
  Искра Дамянова
Неуспешни реклами – 5 съвета как да превърнем дефекта в ефект

Неуспешни реклами – 5 съвета как да превърнем дефекта в ефект

  Няма лоша реклама – в това са сигурни всички маркетинг специалисти. За сметка на това обаче съществуват реклами, излъчени в неподходящия момент, създадени от неправилните хора и откровено въздействащи ни с обратното на желания от рекламистите ефект. При визуалното въздействие, на което главно залагат фирмите, има много тънки моменти, които могат да провалят цялата идея, като лошите монтаж и  музика, зле изиграните „роли“ на актьорите, неясното послание. Нерядко, дори участието на известни личности не може да възпре общественото недоволство към брандовете. Така според някои онлайн класации за най-зле изпълнени реклами за 2017 се нарежда любимата на много актриса Jennifer Aniston със своето участие в рекламата на Smartwater, където тя поднася на празнична трапеза минералната вода. Кой може да забрави и така мразената в онлайн пространството реклама на Пепси, в която супермодела Kendall Jenner се „бореше“ с протестите, диксриманацията и омразата с кенче от газираната напитка. (според BBC News) За радост, при подобни случаи, на помощ идва PR-ът като естествено продължение на всяка успешна (и не толкова) промоутинг кампания. Благодарение на богатия му инструментариум за постигане на желаните цели, той може да превърне и най-несполучливата реклама в запомнящ се момент за компанията. Предлагаме ви няколко идеи как дефектът да бъде превърнат в ефект:
  1. Запазете самообладание
Опитайте се да погледнете на ситуацията от друга страна, поставете се на мястото на потребителите. Проверете какви са размерите на щетите, нанесени от провалената кампания на рекламодателите. По този начин, ще придобиете по-ясна представа са сериозността на ситуацията. Съставянето на план за бъдещи действия ще бъде от първа необходимост.
  1. Възползвайте се от момента
Умелият пиар специалист ще използва минутите слава, в които кампанията е основна тема сред хората и ще се качи на гребена на вълната. Подобен момент е колкото кризисен, толкова и подходящ за промяна на имиджа. В известен смисъл е редно да погледнем на нещата от хубавата страна – рекламата все пак е откраднала вниманието на обществото.       3. Make it clear! Често, главната причина за неуспех в маркетинга се поражда от неправилно предадените и/или възприети съобщения. В подобни кризисни ситуации методът на мълчанието се счита най-често за неуспешен. Важно е константо да информирате както клиентите си, така и потребителите случващото се. Добре е да бъде изготвено публично изявление, в което брандът да обясни своите истински намерения и да прекрати всякакви противоречиви мнения по темата. Всяка история има повече от една страна – споделете своята. Ето как го постъпиха Пепси след гореспоменатата комуникационна криза. Те използваха социалните мрежи, за да поднесат своите извинения.
  1. Приемете ситуацията от забавната страна
Осъзнайте, че краят на света не е настъпил, а това е просто дребна пречка по пътя към успеха. Много организации избират следната тактика – поглеждат на своя пропуск от хумористична гледна точка. По този начин вие показвате, че сте по-силни от случилото се. Важно е да умеете да се засмеете на грешките си, за да потвърдите, че те не са ваши слабости, а възможности за усъвършенстване. И все пак не е зле да си вземете поука и да се научите да предвиждате фаталните моменти.
  1. Завърнете се „на сцената“
Подготвянето на нов проект е най-важният ход. Той трябва да бъде толкова зашеметяващ, че да изтрие предишните спомени на публиката за гафа. Брилянтен пример за това са Samsung, които през изминалата година станаха известни с проблемния Galaxy Note 7, който бе забранен на борда на много авиокомпании. За да изчистят своето опетнено реноме, от гиганта раздадоха на пасажерите на полет Iberia 051 по една бройка от най-новия модел Galaxy Note с думите „Преди година, ние ви карахме да ги изключите. Днес ви приветстваме на борда.“    
Kак всички губим ако няма свобода на словото

Kак всички губим ако няма свобода на словото

Фалшивото танго на властта с медиите или как всички губим ако няма свобода на словото Тангото е танцът на ухажването, на непозволената близост, на неразривната прегръдка. Точно както са отношенията на медиите с политиците в България. Властта винаги е била в опасна близост до медиите. И винаги се е опитвала да манипулира медийното съдържание в своя полза. Години наред и все по-успешно. За да се стигне до момента политици да си позволяват заплашителни реплики към журналисти в ефир. Но ако това отстрани изглежда като епизодичен случай, нека говорим цифри. Ако през 2011 г. само 1% от журналистите определят свободата на словото като много лоша, през 2017 г. те вече са 27,8%. А през тази година общо над 70 % от журналистите я определят между лоша и много лоша. Причината е натискът върху медиите, чийто източник в 75,3% от случаите идва от политически лица. Това за жалост са само част от тревожните данни от изследване за все по-силния политически натиск върху медиите, които Асоциация на европейските журналисти – България изнесе само преди дни. Така изглежда отвътре, но и отвън също не е обнадеждаващо. България е на съвсем непрестижното 109-то място за свобода на словото в класацията на "Репортери без граници" за 2017-та година, а пред нея се нареждат дори и Габон и Боливия. Но за тези, които ще си кажат – „Това не се отнася до мене“, трябва да кажем истината: от контрола и цензурата върху медиите губим всички: обществото, медиите, а дори и политиците. ХОРАТА Най-големият губещ от зависимите медии е обществото. Свободата на изразяване и плурализма на медиите са гарант за демокрацията, за спазването на правата на хората, за защита на обществения интерес. А това е свързано и с конкретни неща като по-малко корупция, повече работни места, повече законност и ефективна съдебна система и др.  А колко граждани излязоха да подкрепят медиите в протеста им пред МС преди седмица-две? Колко хора се замислиха, че независимите медии всъщност са естественият механизъм на гражданското общество срещу диктатурата и партокрацията? МЕДИИТЕ Губещи и обезличени. По принуда или по собствена воля. И след толкова политически и икономически натиск и овладяване на механизмите за контрол - цензурата върху журналиста се превърна в автоцензура. Заличаването на неудобните журналисти доведе до обезличаване на професията. И ако трябва използваме изказвания на самите журналисти, цитирани в доклад на Фондация „Медийна демокрация“ излязъл преди дни, мисленето „Ще гледам по-кротичко,.. няма много да стърча“ доведе до ситуацията: „Не казвам какво работя. Срамувам се понякога…“, „Гледа се на нас като стока, която се купува“. Медиите – по заръка, а и на собствен ход, забравиха ролята си на „куче пазач на обществото“ и превърнаха в глашатаи на властта. При това - почти всички. И в резултат – загубиха доверието и подкрепата на хората. ПОЛИТИЦИТЕ Всъщност, макар и да изглежда, че политиците имат най-много полза от контрола върху медиите и информирането на обществеността, това всъщност невинаги е така. Историята помни много случаи, в които политиците бързо стават мишена на медийния линч. Дали защото вече са в опозиция, дали от вътрешнопартийни борби или междуполитически обстрелвания. И всеки политик - министър, депутат, кмет, партиен функционер, е заложник. С  името си, с бъдещето си, с капиталите си, със свободата си. И в една несвободна медийна среда – към кого да се обърнеш, кого да алармираш? Тангото – две крачки напред, една назад. Или една напред и много, много назад - точно както са отношенията на медиите и властта у нас. Протестът на журналистите пред МС преди седмица беше точно това – крачка напред. Но ще последва ли още една? Ще се опитаме ли да влезем отново в правилния ритъм, да отстояваме принципите на независима журналистика? Или отново, с фалшиви стъпки ще продължим имитацията на демокрация … А нали помните … от това губим всички.       Докладите можете да прочетете от: Асоциацията на европейските журналисти - България „Голямото завръщане на политическия натиск“ /2017 г.-Годишно изследване за свободата на словото в България/, http://www.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2017/10/Голямото-завръщане-на-политическия-настик-2017.pdf Фондация „Медийна демокрация“ и АЕЖ Да бъдеш журналист: състояние на професиятаДа бъдеш журналист: състояние на професията„Да бъдеш журналист: състояние на професията“, http://fmd.bg/wp-content/uploads/2017/10/JournalistProfessionBG2017.pdf Репортери без граници, 2017 World Press Freedom Index, https://rsf.org/en/ranking/2017    
Колко е важна бизнес адаптацията?

Колко е важна бизнес адаптацията?

За 5 години днес се случват десет пъти повече открития, отколкото за същия времеви период преди 50 години. За това са виновни технологиите, масовото използване на интернет и пространствата за споделена информация. Бизнесът по целия свят търпи изключително голяма трансформация и компаниите са поставени пред все по-голямо предизвикателство да оцелеят въпреки промените. Най-известното определение за интелигентността е именно умението за приспособяване. Преведено на езика на бизнеса, това е способността за адаптация към пазара – предлагаш това, което потребителят търси, което ще му донесе стойност. На този принцип повечето компании, водени от прогреса в технологията и глобалната интеграция, се опитват да „изплуват“ и да реорганизират бизнес решенията си. Въпреки това някои компании отказват да приемат иновациите и това не рефлектира добре върху бизнеса им. Такъв е и случаят с корпорация, която всички добре познаваме – Kodak. [caption id="attachment_1836" align="alignleft" width="620"]1902-kodak_1456699i Главният офис на Kodak, ок. 1902 / Източник: http://www.telegraph.co.uk[/caption] От самото си откриване през 1880г. Kodak е бил Google на своето време – предлагал е иновативни решения и креативен маркетинг. До 1976г. компанията е била отговорна за продажбите фотоапарати в САЩ. До 90-те години Kodak редовно е бил сред класациите на най-влиятелните компании. След това се случва нещо – дигиталната фотография измества лентовата. Смартфоните изместват фотоапаратите. А Kodak, въпреки, че измисля първия дигитален мегапикселов фотоапарат през 1975г., решава да продължи да акцентира върху запазената си марка – лентовата техника. Американската корпорация знаела, че популярността на дигиталната техника непрекъснато се покачва, но отказвала да направи необходимите промени в бизнеса си, за да остане конкурентноспособна. Чак след като акциите на компанията драстично намаляват, тя решава се „включи в играта“. Но е твърде късно – конкуренцията от Sony и Canon вижда процепа в пазара и се възползва.   [caption id="attachment_1837" align="alignleft" width="660"]first digital camera Steven J. Sasson с прототипа на първия дигитален фотоапарат от 1975г.[/caption] Fujifilm – японският еквивалент на Kodak, се справя със ситуацията по драстично различен начин. И двете компании виждат, че традиционният им бизнес пропада, но Fujifilm усява да се адаптира адекватно. Японската компания успява да задържи печалбите си до $12.6 милиарда, докато тези американския Kodak падат до $220 милиона. Причината се скрие в това, че в проучванията на Kodak прехвърлянето на различни части от пазара към дигитална фотография – правителства, професионални фотографи и масови потребители, ще се случи до 2010г. Тези прогнози били много неточни – това започнало да се случва още през 80-те. Fujifilm усетил промяната и се адаптирал по-бързо и успешно.  По този начин в крайна сметка технологията, която Kodak сам измисля, води до неговия банкрут през 2012г. [caption id="attachment_1839" align="alignleft" width="290"]kodak Източник: Reuters[/caption] В случия Kodak имал едно голямо предимство. През успешните си години, компанията притежавала над 11,000 патента, които се оценяват за над 1 млрд. долара. Това ѝ дало възможност да ги продаде на конкурентите си - Fujifilm, Samsung, и Apple, и по този начин да „закрепи“ финансовото си положение. Въпреки факта, че Kodak премества фокуса на бизнеса си към друг вид техника – принтери и тонери, компанията изпуска огромна възможност и плаща цената за това. Това са 3-те най-фатални грешки, които водят до провала на някогашната най-голяма компания за фотографска техника:
  1. Мениджмънтът на компанията с години отказвал да види потенциала в дигиталната фотография и я отхвърлял разрастването в тази сфера, въпреки очевидните резултати – спад в продажбата на лентова техника.
  2. Изпълнителните директори на Kodak имали условието всеки продукт, който се пуска на пазара да бъде „перфектен“ – без никакви бъгове. Това от своя страна допълнително удължило времето, което е нужно за пускане на продукта. Стратегията на днешните технологични гиганти е различна и много по-гъвкава – “launch it, fix it”.
  3. Вътрешно корпоративната комуникация на Kodak не била открита и никой не смеел да критикува шефовете. Рочестър, Ню Йорк - градът, в който се намирала главната база на компанията, бил малък. А Kodak е бил главния работодател в града - с 60,000 служители.
Каквато и да е бизнес средата ни, едно е сигурно – трябва да имаме ясна комуникация с потребителите и никога да не спираме да се учим. Трябва да следим тенденциите на пазара и да се опитваме да ги изпреварим. Днес, повече от всякога, промяната е нещо хубаво. И още по-важно – промяната е неизбежна.   Искра Дамянова